Уилям Гибсън: Вече трябва да предсказваме настоящето

Уилям Гибсън. Колаж: официален сайт на писателя

Американският писател Уилям Гибсън (1948), създател на понятието Cyberspace (киберпространство) и стигнал пръв до идеята и описанието на „виртуалното пространство“ в ранните си разкази и романа си „Невромантик“ (1984), споделя пред в. „Берлинер цайтунг“ наблюденията си за развитието на човешката цивилизация 25 години по-късно.

– Здравейте, господин Гибсън. Всъщност можете ли да програмирате?

– Не, аз съм напълно неграмотен технически.

– Значи сте само наблюдател?

– То е като да не виждаш гората заради многото дървета. Ако разбирах как функционира всичко това, със сигурност нямаше да мога да пиша за него.

– Вие измислихте понятието Cyberspace. Как всъщност се появи то?

– Търсех нещо, с което да заменя космоса и космическите кораби. Трябваше да бъде един по-градски вид научна фантастика. Наблюдавах как младежите прекарват времето си в игралните зали с ранните версии на видеоигрите. Хрумна ми идеята, че те биха могли да бъдат свързани с една друга, почти предметна действителност. Беше по времето, когато се появиха първите персонални компютри. Представих си, че зад тези монитори се простира някакво въображаемо пространство. Така се появи идеята. След това седнах с един лист хартия и започнах да си играя с различни думи. И така по едно време се появи тази дума, Cyberspace. Звучеше ми, сякаш означава нещо. После започнах да работя с нея и ми се струва, че тя си свърши работата доста добре.

– Двете ви най-нови книги вече не са научна фантастика. Започнахте да пишете за настоящето. Изгубихте ли интерес към бъдещето?

– Въпросът не е, че бъдещето вече не е достатъчно интересно, а, че настоящето стана много по-увлекателно. Да се предсказва бъдещето вече е академична задача. Много по-важно ми се струва да се предсказва настоящето. Днес се случват прекалено много неща, за да може човек да пише нормална научна фантастика. Ако някой беше описал през 1977 светът такъв, какъвто е днес, то със сигурност това би изглеждало като твърде голямо преувеличение. Имаме промяна на климата, СПИН, генно инженерство, глобализация. Имаме конфликтите в Близкия изток, които на мен ми изглеждат като последната битка в борбата за суровини. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. Вече има толкова много материал, който може да бъде употребен в един научнофантастичен роман. Всъщност всичко това вече е нещо като научна фантастика.

– В най-новата си книга Spook Country вие се занимавате с навигационната система GPS. Намирате ли, че Интернет е станал нещо прекалено делнично?

– Когато започнах да пиша за Интернет, Cyberspace беше някъде там, отвъд, а ние бяхме тук. Междувременно обаче Cyberspace е тук, при нас, а „там отвъд“ означава да не си свързан, да нямаш онлайн достъп. Без мобилен телефон или безжична връзка. По онова време изкуственото пространство беше отделено от останалия свят. Но ако бихме могли да видим по някакъв начин безжичните връзки, които преминават около нас, то сигурно бихме имали доста работа. Непосредствено около нас, през нас, се носят огромни количества информация, които ние не можем да възприемем. И ако тази размяна на информация би спряла изведнъж, всичко би рухнало. Това, което преди обозначавахме като Cyberspace, вече е станало нещо, което държи обществото на крака. Cyberspace се преобърна с хастара навън, сега вече ние живеем в него.

– Но не са ли необходими вече ония огромни шлемове за виртуална реалност?

– Не, защото се оказа, че информацията на мониторите е достатъчно значима. Ние и без това ги гледаме през цялото време.

– Броят на хората, които владеят езика на тази цифрова епоха, тоест действително могат да пишат програми, е много по-малък от броя на онези, които ги ползват всекидневно. Би ли могло това да се превърне в проблем?

– Хм, този език се разпространява, да, но не го прави под една и съща форма. Някой ден – и този ден не е особено далеч – ще бъде по-лошо човек да няма връзка с Интернет, отколкото да е бездомен.

– Достигнала ли е точката на необратимост зависимостта ни от мрежата?

– Не гледам на това като на нещо особено апокалиптично. Не е някакво ново развитие. Ние винаги сме се опитвали да запазваме по някакъв начин своите спомени и информации, да ги съхраним по такъв начин, че други хора да могат да ги използват стотици години след нас. Правим го откак сме започнали да рисуваме по стените на пещерите. Изнамирането на Cyberspace е сравнимо с изнамирането на градовете, които в по-ранни времена са се стрували на човека много странни и чужди.

– Правата върху парцелите в тези цифрови градове изглежда се намират в ръцете на само няколко софтуерни фирми.

– Това е вярно, макар че аз все още имам голямо доверие в първоначалната архитектура на Интернет. Нали той беше разработен като един вид комуникационна система за времето след евентуалния ядрен Холкост. Функционира, защото се намира извън контрол. Няма йерархия. Той не може да се управлява. Китайското правителство се опитва да спре достъпа на хората до сайтове като YouTube. Не знам дали те виждат нещата по този начин, но когато на хората не се позволява да виждат страници като YouTube, то се прекъсва един творчески поток, който по-късно ще повлияе върху собствената производителност. Но аз мисля, че китайците ще се справят и така. Интернет разполага с много пътища.

– При вас често става дума за страхове и параноя. Те необходими спътници ли са в нашия сложен модерен свят?

– Американският постмодернист Фредерик Джонсън веднъж каза, че онова, което той обозначава като постмодерно-възвишено, се характеризира чрез едновременното изживяване на страх и екстаз. Но такива преживявания са все още сравнително нови.

– През март празнувахте шестдесетия си рожден ден. Страхува ли се от бъдещето Уилям Гибсън?

– Мисля, че изпитвам естествения страх пред бъдещето. Познавам хора, които се страхуват още повече от мен. Но ако някой не се безпокои изобщо, то тогава той със сигурност не гледа достатъчно телевизия или не сърфира в Интернет.

По в. Берлинер цайтунг

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.