„За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока.“ – Стивън Кинг

Да се пише или говори за Стивън Кинг винаги е предизвикателство. Колкото и страници да са изписани за него, колкото и противоречиви дискусии да предизвиква творчеството му, малко са тези, които устояват на изкушението да изразят мнение (компетентно или не). Защото Стивън Кинг провокира по начин, за който събратята му по перо могат само да мечтаят. Нищо, че попада в клишето „Крал на ужаса” (за което той няма нищо против).

Независимо дали разказва зловещата история на жителите в затънтено градче („Сейлъмс Лот“, „Куджо”, „Неизживени спомени”…) или психологическата драма на малтретирана жена („Роуз Мадър”), Стивън Кинг е в състояние да извади на показ най-низките страсти, най-жестоките черти от характера, карайки ни да се вслушаме в себе си. Чувате ли глухите стъпки на „То” в най-сенчестите кътчета на съществото си? Четете и се питате с ужас „бих ли сторил същото, ако нямам моралните задръжки, които ме превръщат в социално приемлив индивид”? Нека не си отговаряме, а да хвърлим поглед върху част от най-култовите заглавия на Краля на съвременната популярна литература – Стивън Кинг.

1. „Кери”(1974). За да се наслаждаваме и до днес на завидния обем от творчество на Стивън Кинг, трябва да благодарим на щастливата случайност, че ръкописът на „Кери” е бил изровен буквално от боклука. Съпругата му Табита събира смачканите листове и упорито настоява той да довърши започнатото, въпреки че не е изпълнен с щастливи предчувствия за книгата (поредното доказателство за силата на женското 6-то чувство). Успехът на историята за невзрачната тийнейджърка със свръхестествени способности, подигравана от съучениците си, която подчинява на гнева си цял град, е първият от поредицата успехи на Кинг. С хонорара той си позволява да се отдаде изцяло на писането.

2. „Гробище за домашни любимци” (1983). Идеята за романа идва, след като Стивън Кинг наема къща за семейството си на оживения път Орингтън, Мейн, където са намерили смъртта си няколко домашни любимци, включително котката на дъщеря му, убита от профучаващ камион. Кинг я погребва в съществуващото вече Гробище за животни. Това го провокира да създаде една от най-страховитите си истории за възкръснала котка, която ще преобърне живота на едно семейство. Но ужасът тепърва започва… Един от най-мрачните му романи и дори той признава, че в някои отношения е стигнал твърде далеч.

3. „Сиянието” (1977). Романът и екранизацията под режисурата на Стенли Кубрик (от която Стивън Кинг бил отвратен) предизвикват фурор. По това време писателят се бори с алкохолната си зависимост и разкрива много от личната си драма в лицето на главния герой. За написването на „Сиянието” „вина” има една нощ, прекарана в историческия хотел Стенли, Колорадо. Предстояло хотелът да затвори врати през зимата и Кинг прекарал известно време в разходки в и около пустата сграда, представяйки си да е затворен на подобно място за цял сезон. Кошмарът, от който се събужда през нощта с образа на сина му, преследван от призраци, оформя сюжета на един спиращ дъха хорър.
4. „То” (1986). Роман на ужаса във всеки аспект на жанра. Клоуните никога няма да бъдат това, което са били преди издаването на „То”. Чудовището, криещо се в канализацията на град Дери, приело образа на клоун със зловеща усмивка и балон в ръка, е образ, тормозил сънищата на милиони подрастващи и възрастни. Историята разказва за седем приятели, които в три десетилетия от живота си се борят с Пениуайз – клоунът убиец. „То” е една от най-обемните творби на Кинг, но се чете за броени дни. Сънищата, повлияни от нея обаче остават за много повече.

5. „Мизъри” (1988). Романът се фокусира върху катастрофално събитие от живота на писателя Пол Шелдън, автор на романтичната поредица за Мизъри Частейн. След автомобилна злополука, в която губи съзнание, Пол се свестява в усамотената къща на най-големия си фен – Ани Уилкс. Бившата медицинска сестра не остава доволна, когато Пол й споделя, че обмисля краят на историите за любимата й Мизъри. А всички знаем, че където е замесен най-верният фен, няма измъкване. За Стивън Кинг Ани Уилкс е въплъщение на проблема му с наркотиците и на това, колко трудно му било да се измъкне от лапите им. Той казва „Ани е метафора на кокаина. Тя беше най-големият ми фен”.

6. „Мъртвата зона”(1979). Стивън Кинг посвещава този роман на сина си Оуен. Учителят Джони Смит се събужда след петгодишна кома с нов „талант” – вижда мрачни тайни с помощта на нова част от мозъка си, образувала се след инцидента, наречена мъртвата зона. Животът му се преобръща, когато поема ръката на кандидат-политик и прозира какво се крие зад любезната му усмивка. Зашеметяващ роман с достойна екранизация с участието на Кристофър Уокън и Мартин Шийн.

7. „Дългата разходка” (1979). Излиза с автор Ричард Бакман, псевдоним на Стивън Кинг, разкрит от журналист. Разходката е блестяща антиутопия за тоталитарното бъдеще на САЩ, в което всяка година се провежда състезание по издръжливост. 100 участници се впускат в дългата разходка. Правилата са прости – да поддържат скорост от 4 мили час, без да спират. Цяла Америка гледа това реалити на живот и смърт. Наградата за победителя е изпълняване на едно желание – макар и посмъртно.

8. „Тъмната кула”. Поредица от 8 романа, водеща началото си от 1982 г. Последната книга е издадена през 2012 г. Това е мрачно фентъзи за Роланд Дисчейн – Стрелеца, който обикаля из един апокалиптичен пуст свят в търсене на противника си – мъжът в черно. „Тъмната кула” е най-амбициозното начинание на Стивън Кинг, епос за борбата между доброто и злото, вдъхновено от „Властелина на пръстените”.
9. „Сблъсък” (1978, 1990). Определян като пост-апокалиптичен роман на ужаса, „Сблъсък” е поредното сериозно предизвикателство на Стивън Кинг, което все още очаква грандиозната си екранизация. Убийствен вирус отнема живота на 99 % от населението на Земята. Шепата оцелели повеждат битката си за живот с Рандал Флаг – Тъмния човек. Изданието от 1990 е пълното, с добавени 500 нови страници, с ново начало и нов край. Това е най-големият подарък на Краля за феновете му, чели книгата през 1978 със 150 000 думи по-малко, отрязани от оригиналния ръкопис. Според фенове на жанра това е най-добрата книга на Стивън Кинг.
10. „Дума Ки” (2008). No 1 бестселър в класацията на „Ню Йорк Таймс“. Главният герой става жертва на инцидент, при който губи дясната си ръка. Предстоят му периоди на ярост, загуба на памет, влудяваща болка. В търсене на себе си той наема вила на остров Дума Ки във Флорида. Там преоткрива себе си чрез силата платното и четката – хоби, което е забравил в миналия си живот. Но картините му притежават странна сила… Според феновете историята е преживяна лично от Стивън Кинг. Възприемат я като личното му Чистилище, заради инцидент през 1999 г. и кошмарното му възстановяване. Дали това е изповед на болката и лутането между успокоителните сънотворни и реалността, не знаем. Но едно е сигурно – „Дума Ки” е поредният психологически шедьовър на Краля.

„Нещото под леглото ми, което чака да сграбчи крака ми, не е истинско. Знам това, но също знам, че ако съм внимателен и държа краката си под завивката, то няма да ми сграбчи глезена”.

И така, вместо да си държите краката добре завити, вземете книга от Стивън Кинг и се настанете удобно. Но все пак, не пречи да си имате едно наум за нощните твари…