Литературен клуб за фантастика и фентъзи „Гринуич“

През последните около 12 години трябва да съм написал няколкостотин текста за ShadowDance, но мисля, че това ще бъде най-личният от всички до момента. Ще се опитам да ви разкажа как се заражда една малка общност на обичащите фантастиката и колко прекрасно е усещането да си част от нейния растеж. Целта на екипа ни е с поредицата от статии под надслова „Фантастичният фендъм“ да покажем именно това – че да намериш хора със сходни интереси и да направите заедно нещо, което да усещате като свое, е сред най-мотивиращите и зареждащи преживявания. А фантастиката винаги е била именно такъв фактор, който много успешно сплотява хората.

Концепцията зад Литературен клуб за фантастика и фентъзи „Гринуич“ е пределно проста и популярна. Всяка първа неделя от месеца клубът се събира и обсъжда в продължение на около 2 часа (и повече, когато дискусията е твърде интересна) предварително избрана книга. На края на сбирката се избира книгата за следващия месец, като основно думата има модераторът на клуба, но предложения се приемат от всеки – както на живо, така и на страницата ни във Фейсбук. По тази проста формула клубът съществува безотказно вече над две години.

Как започна всичко? Някъде през февруари 2014-а година от книжарница „Гринуич“ се свързаха с мен* с предложението да съм модератор на един от ежеседмичните им литературни клубове. Така, наред със сбирките за световна класика, съвременна, българска и детска проза, фантастичните жанрове получиха своето малко време-пространство на центъра на София.

След известно смятане и спомняме, гордо мога да напиша, че за изминалото време оттогава в клуба са обсъждани 26 книги от най-разнообразни поджанрове и автори. Започнахме с дискусия за Океанът на края на пътя на Нийл Геймън и продължихме с книги както на относително нови автори като Джеф Вандермиър, Патрик Ротфъс, Ан Леки, така и с класиците Ле Гуин, Толкин, Пратчет, Дик, Лем, Улф, Зелазни, Стругацки. Обсъждана е книга от български автор (Хакери на човешките души на Иван Попов), детска (относително казано) литература (Приказка без край на Михаел Енде), по-твърда от най-твърдата фантастика (Слепоглед на Питър Уотс) и радикален постмодернизъм, какъвто някои сериозно биха се поколебали да нарекат изобщо фантастика (Адските машини за желания на доктор Хофман на Анджела Картър и Пейзаж, рисуван с чай на Милорад Павич).

Няма да се впускам в детайлен разказ за протичането на самите сбирки – в тях си има всичко, което един разпален разговор за интересна фантастична книга предполага, особено когато се съберат повече хора (мисля, че рекордът ни е около 30 души за дискусията на Соларис). Ще си позволя все пак да отделя от всички дискусии личните си фаворити – тези за Островитяни на Кристофър Прийст и Сянката на инквизитора/Ноктите на помирителя на Джийн Улф; след подобни обсъждания човек се прибира с усещането, че е вникнал поне малко по-надълбоко в дадена творба, отколкото тунелната гледна точка на единичния читател позволява. Може би това са именно едни от най-изплъзващите се и трудни книги, които сме чели, затова и обсъжданията им бяха толкова интересни. И когато на едно място се съберат както отявлени познавачи на съответното произведение, така и непредубедени читатели, и ако с малко късмет уцелите правилната динамика, се ражда наистина безценен „кошерен“ прочит, надхвърлящ индивидуалното четене.

Отвъд интересните дискусии и стимула всеки месец да четеш истински добра фантастика, клубът за мен лично е най-успешен в това, че се превърна в място, което събира не просто читатели, а хора. Може да звучи клиширано и сантиментално, но е вярно. Ще дам само няколко примера, така или иначе вече отдавна съм загубил нишката колко много различни познанства и събития са се случили заради съществуването му. В личен план – благодарение на клуба се запознах с Хараламби Марков, който от известно време насам пробива уверено в западния пазар на фантастика и фентъзи и с когото скоро се надявам да започнем работа по свръхинтересен (и все още таен) проект. С него и други членове на клуба проведохме поредица от сбирки за писане и редактиране на фантастична проза. С Trip и armydreamer пък тази пролет проведохме цял курс по четене на научна фантастика към катедра „Англицистика и американистика“ в Софийския университет, за чието случване тези сбирки и разговорите за тях са имали поне частична заслуга. Друг човек, с когото вероятно нямаше да се познавам, ако не беше този клуб, а когото читателите ни вероятно нямаше да четат на страниците на ShadowDance, e Intery. Списъкът е дълъг, а най-показателно е, че извън дискусиите в книжарницата разговорите често се пренасят по кръчми, паркове, кино-фестивали, форуми, чатове, домашни събирания, и т.н.

Изобщо, моментът, в който хората в дадена малка група започнат да правят неща заедно, да дават идеи, да са активни, да спорят и подриват добронамерено официална власт*, е моментът, в който от група по интереси сте се превърнали в мини-общество, и наистина ми е трудно да се сетя за много други неща, които са по-радващи от това. Инициатива му е майката, както е казал старият и мъдър фен, а такава в литературния клуб не липсва. Например: имаме си YouTube канал, на който се качват записи от повечето сбирки (създаден от Elnahir), а вероятно най-сериозната инициатива, породила се от книжния клуб, е по-младата му издънка – клубът по фантастично кино SF Movie Club. Последният се провежда традиционно в културен център G8, с променлива честота, като до момента сме правили прожекции и дискусии на следните филми: Sunshinе на Дани Бойл, Donnie Darko, Bladerunner и 12 Monkeys (тази седмица предстои сбирка за The Eternal Sunshine of the Spotless Mind, за която все още имате време да се запишете).

Няма да ви занимавам повече с описания колко е яко в клуба по фантастика, просто елате и проверете сами. Най-лесният начин да следите какво се случва е да се присъедините към Фейсбук страницата ни. Ако това не е вариант за вас, проверете програмата на клуба в книжарница „Гринуич“ и посетете някоя сбирка, а оттам насетне няма да ви е трудно да държите контакт с останалите членове. Следващата сбирка е на 3-и юли, когато ще обсъждаме Дервишката къща на Иън Макдоналд, а пък на 7-и август клубът ще бъде част от София Диша и за втори път в историята си ще се проведе на открито (според слуховете, ще се чете и обсъжда Лъжите на Локи Ламора на Скот Линч).

Вместо заключение, един слоган – правете фендъм, не флеймуор! Доста по-яко е.

Списък на обсъжданите досега в клуба книги

2014 година:

Март: „Океанът на края на пътя“ – Нийл Геймън

Април: „Момиче на пружина“ – Паоло Бачигалупи

Юни: „Името на вятъра“ – Патрик Ротфъс

Юли: „Освободеният“ – Урсула Ле Гуин

Август: „Анихилация“ – Джеф Вандермиър

Септември: „Островитяни“ – Кристофър Прийст

Октомври: „Хакери на човешките души“ – Иван Попов

Ноември: „Луната, която убива“ – Н. К. Джемисин

Декември: „Дядо Прас“ – Тери Пратчет

2015 година:

Януари: „Слепоглед“ – Питър Уотс

Февруари: „Вълшебният кораб“ – Робин Хоб

Март: „Адските желания на доктор Хофман“ – Анджела Картър

Април: „Трите стигми на Палмър Елдрич“ – Филип Дик

Май: „Соларис“ – Станислав Лем

Юни: „Приказка без край“ – Михаел Енде

Юли: „Сянката на инквизитора/Ноктите на помирителя“ – Джийн Улф

Август: „Пейзаж, рисуван с чай“ – Милорад Павич

Септември: „Град на стълби“ – Робърт Джаксън Бенет

Октомври: „Господарят на светлината“ – Роджър Зелазни

Ноември: „Планините на безумието“ – Х. П. Лъвкрафт

Декември: „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

2016 година:

Януари: „Децата на Хурин“ – Дж. Р. Р. Толкин

Февруари: „Зора“ – Октавия Бътлър

Март: „Правдата на Торен“ – Ан Леки

Април: „Землемория“ – Урсула Ле Гуин

Юни: „Пикник край пътя“ – Аркадий и Борис Стругацки

Текстът е част от инициативата ни Фантастичният фендъм, с която целим да покажем на широката публика какво се случва из фантастичния свят в родината и да представим фенските организации и деятелите на жанра у нас. По-подробно за инициативата може да прочетете в редакционното ни от месец май. Този път ви представяме литературен клуб от най-класическия вид, който Random организира по инициатива на книжарница „Гринуич“. Каним ви да посетите сбирките ни там! Приканваме също така отново всички деятели на фантастиката (клубни, издатели, редактори и т.н.) да се свържат с нас (на admin-at-shadowdance.info), за да обсъдим публикуването на други такива текстове на страницата на списанието.